Тъгата на осъзнатите

Голямо разочарование е да станеш възрастен човек. Още по-голямо е - от тази позиция да наблюдаваш как едно дете пораства, знаейки че това е природен закон, срещу който нямаш никаква власт. Говоря в качеството си на възрастен човек и родител. 
 Тъгата идва от там, че живеем в адски суров свят. Всъщност светът винаги е имал сурови закони. Само, че сега пред "сурови" изниква като гъба думата "адски". Всеки би разбрал за какво говоря. На всеки един от нас му се случва да бъде тъжен. Може би причината за тъгата е обща за всички ни. Може би имаме общо сърце.Едно огромно бойно поле. Защото светът е война. Една непрестанна борба за оцеляване. В тази борба понякога се налага да насочиш оръжие. И Никой няма да те чака да се размекваш, нямаш секунда за сантименталности, само, защото си насочил дуло не срещу враг. Никой няма да те пита дали се чувстваш предател и как носиш този товар в себе си. Всеобщият г-н Никой. За него става въпрос. Онзи господин Никой, който всеки ден срещаш навсякъде. Точно този, на който не му пука за нищо, освен за собствения си задник. (Всъщност е спорен въпроса за статута на задника му. Не бих го определила като негова собственост.) Ето, и задникът на господин Никой ни е общ! Кошмарът за цъфналия зад всеки ъгъл като глухарче задник на шибания г-н Никой, е общ. Общ ни е срама от него докато закриваме очите на децата си с лъжи.
Ти, който четеш тези редове, искам да ти кажа, че имаме общо бой(л)но сърце. Искам да ти кажа да не се страхуваш, както аз, когато стрелям срещу теб. Искам да ми простиш, че го правя. Аз просто оцелявам.Утре редът ще е твой да оцеляваш (убиваш). Трябва да знаеш, че ти не си предател. Нито аз. Дори г-н Никой не е. Той е част от Системата. Той е най-голямата й жертва. Какво е Системата? Тя ли е нашият враг и предател? Не! Тя е наш продукт. Нашият враг работи с нашият ум, така че сами създаваме куршумите за себе си. Кажи ми, можеш ли да се досетиш кой ни доведе до саморазрушение? Кой насочи нежно и съвсем по твоя воля въоръжената ти ръка към самия теб? Същият този, който вече дебне сина ти и скоро ще го превърне във възрастен човек. 
Толкова е близо до теб, че те обува и облича всяка сутрин. Облича и президента. Толкова е високо, че строи небостъргачи всеки ден.Толкова мощно,че ги събаря за секунди. Толкова дълбоко те познава, че знае тембъра на гласа ти и има пръстните ти отпечатъци, за да отключва и заключва с тях сърцето ти. Ползва го за сейф на свой неща. Твоите отдавна са делийтнати. Знае всичко за теб. Пише собствените ти данни и постове в интернет. Владее всички езици. Отключва всички пароли и сейфове. Снима те. Снима улицата и града ти.Държавата ти. Има в джоба си твоята карта памет, както и карта на целият свят. Целият свят в хард-памет.Има в телефонния си указател мобилния номер на любимото ти момиче, както и на папата.Пали свещ с теб в църквата. Празнува с теб. Пазарува с теб. Вечеря с теб и ти казва "Наздраве!". Разболява те и те напуска ако си болен. Също и когато си тъжен. Говори с теб през екран, с чат, с смс-и. 
 Не си ли разбрал още, кой е? 
 Нима ме питаш?! 
 Казвам ти, това е Суетата!
Всичко е Суета. 
Единствено в болката и нищетата я няма. Където има Смирен дух.
И какво е решението? Да се самобичуваме ли?!
Това би било като присаден клон от друго дърво, който ще изсъхне при първия вятър и студ. Има Един който е бичуван и е страдал като за всички. Защото се е смирил. Като за целия човешки свят се е смирил! Единственото, което носи смирение е Любовта. Божията любов. Ако искаш да победим войната и да излекуваме общото си болно сърце не се изисква нищо друго, освен искреното ни Смирение пред Неговата любов.
 Всеки ден.

-------------------------------------------------------------------------------------------------


Скицник

Взех онези лалета,
които не набра за мен,
понеже не дочака пролетта.
Напоих се с капчици роса,
които сравних със сълзите ти.
Събрах в пазвите на душата си
римите,които ми изпя.
За да запълня онази пропаст,
издълбана в мен
от взрива,който ти предизвика,
когато бях мъртва.
Проживях,а зея!
Незапълнена.
Нарекох пропастта-"Галерия".


Взех и чертите,
които ограждат усмивката ти,
за да рамкирам с тях картините си.
Поех тембъра на гласа ти
като гласов пин,
който отключва подземието,
за да направя хранилището си
твой дом.
Посипах се с топлия тон на очите ти
като пръст от родна земя,
за да нарека сърцето си
твоя родина.
Ти...
емигрира.
Останах заключена,
когато нарече се "Скитник".
Проживях,а зея незапълнена.
Като бял лист хартия,
като празен скицник.




-------------------------------------------------------------------------------------------------



Не ми се умира

Не!Не ми се умира!
Не искам да затварям очи!
Ще гледам как ножа опира
в гърлото,което крещи.

В калта няма да лазя,
буците прав ще посрещна.
За милост няма да пазя.
Не ми пука дали е погрешно!


Нека ми свисти във ушите
на зимата мръсната реч,
мен ми топли  гърдите
на сърцето ми врящата теч.


И нека плюят по мен,
нека ме мразят,
да ме бичуват с уста.
Не съм на никого в плен,
дори да ме газят,
щом не скланям глава!



-------------------------------------------------------------------------------------------------


Суров закон

Скитница съм в моя дом.
Чужда и бездомна в свои и познати.
Няма по-суров закон
да изгубиш с любовта дома си! 

-------------------------------------------------------------------------------------------------



За мълчанието

Мълчанието не е просто тишина.Не е три точки в редица.Не е звук,нито беззвучие.
А книга.Затворена или не прелистена.Неродена идея.Мечта.Порив.Представа.Призрак за немия и глухия.Шепнене.Тананикане.Самота.Будна съвест.Празен лист.Неполучено писмо.Пазена тайна.Затворена врата.Празна стая.Угасена светлина.Загубена битка.Пустота.Гроб.Смирение.Сирена за почит.Мисъл.Страх.Малодушие.Немощ на болен.Израз на отношение.Говор с дела.Доказване.Мъдрост.Есен.Чакане.Търпение.Узряване.Звездно небе.Космос.Загадка.Удивление.Морски ритъм.Дълбини.


-------------------------------------------------------------------------------------------------




На татко

Будих се няколко пъти тази нощ.Поглеждах към спящия си брат на другото легло.Бях много разстроена от кошмара,който сънувах.Събудих те.Ти седна на леглото до мен и ти разказах всичко.

  Разказах ти как мама ме събуди с безумно подути от плач и тревога очи.Ти не се бе прибрал,а тя не знаеше къде си.Беше излизала рано да пита за теб.С брат ми излязохме за училище.Когато се върнах мама ме посрещна,за да ми каже,че повече никога няма да се върнеш!Говореше за катастрофа,за морга,за аутопсия,за тяло?!!В двора имаше роднини,които подминах без да чувам какво ми говорят.Зави ми се свят,нахлух в стаята си и се проснах по очи на леглото.Не знаех какво става с мен!Бях в шок!Брат ми си дойде.Той изпадна в същото състояние.Стояхме като вцепенени.Мама плачеше.В коридора имаше куп некролози с твоята снимка!Четях през сълзи тъжните думи и стисках зъби,за да не ги накъсам.Уверявах се няколко пъти дали наистина пише твоето име.

   Плаках,когато видях мъртвото ти тяло.Агонично плаках!...А мама...тя бе съкрушена.Бяха те облекли в костюм.Тя сложи роза в левия джоб на сакото.Точно до сърцето ти.Като онази,която й подари на рождения й ден преди дни...Около теб се напълни с хора,които те обичаха.Плач...Спомени...Тежък дъх на хризантеми....И... още плач.Плач върху камион,който минава бавно по улицата.Плач на гробища в студен вятър ,заглушаващ тъжни речи на сбогуване. Плач пред пропаст. Плач върху мъртви студени ръце,които ме бяха прегръщали! Плач с пръст в ръцете. Плач пред лопати с пръст. Плач пред зарината яма,в която си ти!Плач на колене.Плач пред дървен кръст. Плач в поляна от кръстове.Плач в пуста къща с твои вещи...Мъртво мълчание с празен поглед в твоята дреха.

 Разказах ти още колко беше трудно на мама да се грижи за нас.Как ставаше по тъмно, за да ходи на работа.Как мълчах като онемяла в училище...Как завърших.Как бях облечена на бала.Как заминах да уча.За любовта,която срещнах!За сватбата.За раждането на твоя внук!За рисуването.За картините.За завършването ми.За тъжните писма на мама...За квартирата.За новата ни къща.За строежа.За заемите.За преместването. За наводнението!За уплахата и щетите от него...За кошмарите.За самотата.За книгите.За снимките.За снимането!За приятелите,които заминаха...За тези,които останаха.За новите,които намерих.За първият учебен ден на нашия син!За таланта му да рисува.За цветята на гроба ти,оставени заедно с него. За пустотата от липсата ти.За мълчанието.За скандалите.За всичките ми грешки.За нещата,които научих.За всички моменти,в които ми липсваше!

 Ти мълча...Прегърна ме.Успокои ме,че това е просто сън.Каза,че ме обичаш,че винаги си бил и ще бъдеш с мен.Попита ме дали знам какво щеше да правиш във всеки един от тези моменти...Всеки път щеше само да ми казваш същото: "Обичам те!Винаги ще бъда с теб.".


4 .00 сутринта,29.10.2012г.Събудих се по-рано днес.Нощта от вчера е по-дълга с един час.Точно преди четиринадесет години загубих баща си.Автомобилна катастрофа...

 И аз те обичам, тате...


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Диря

Птиците не оставят диря в небето.
Свободата е стъпки в пясъка.
Оставя следи само в сърцето
на чулият на свободния крясъка.

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Маски

Както картината,която рисувам
маските на Времето
върху менe танцуват.
Изменят ме,
предателски ме целуват.
Аз съм платното в заблуда,
което мисли,че е художник.
До кога ще се лъжа се чудя?
И ще призная,че съм заложник.

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Лека нощ.
Полагам глава
пред Палача на сънища.
Да не спя
съм осъдена.
А мислите ми са пътища...

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Ята

Застудя.
Отлетяха ятата ,
като приятели емигранти.
Помахах им,"На добър час!"-
пожелах.
Заваля.
Дъга от дилетанти,
чакащи глас,
видях
в капка- сълза.

Пролет няма да има,
Бог да ме прости,
както след лятото-зима...
Ще се върнат ята,
но само на гости.
Не,за да свиват гнезда!


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Следи

Вече не вали.
Угасям звездите
затворила очи.
На заден ход вървя
в браздите,
към обсебващия миг,
когато заваля.
Чадъра свих.
Всичко се обърна.
Като пясъчен часовник.
Небето от земята напоих,
дъжда да върна.
(Слаба съм,прости ми!)
Няма същите да бъдем.
Знам!
Дори да имам сили
да се боря.
Там...,
просто се обърнах
и те моля:
Прости ми,друга съм!
Нека ни вали!
Обичам те!
Не е насън.
И всеки миг е капка,
всяка капка-вик.
Дали ще стигнем,накъдето сме поели,
ако не оставяше следи дъжда?!...
Да се върна?Не,не смея.
Заваля.


-------------------------------------------------------------------------------------------------



До мен

Струва ми се,че те няма,
но ти си тук до мен.
Разхождам те,макар с пижама,
говоря ти,споделям целия си ден.
До мен играеш във пиесите,
до мен танцуваш,
както вятъра в завесите,
навсякъде до мен те водя
(даже без да се обуваш).
Все настигам те
и все те гоня...
Струва ми се,че те няма,
но си тук до мен
и голите ти рамене завивам...
С ръцете ти рисувам
върху мен,
за двама
в очите си вино наливам.
Ти спиш,но аз будувам.
Кое повече боли-да те няма
или да си до мен,

                       а не със мен?...


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Там

Там,
където спират мечтите
и птиците свиват крила,
тихо угасват звездите,
и падат листата,падат едва...
Ръце на топка са свити,
запира в устни страха...
Нима  някой ще види,
ако роди се от пепел сълза?!

Там,
където кътах на тайно,
онези само наши неща,
прибавям наяве, незнайно,
солена капка в праха.

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Без път

Няма път?!Пред мен е дилема.
Няма знаци,нито схема.
Сбъркан свят,объркани посоки,
с табела:"Частен път!-Цените са високи!"
Лутам се и никой не спира...
За къде ли тичат всички и бъхтят баира?!
Гонят н`екви срещи,сроци,
с нерви ръгат хленчещи бебоци.

За мен ли времето е спряло?!
Или на всeки нещо му е превъртяло?!
Недоумявам,мигам на парцалки...
-Ало,мацка,ще счупите сандалки!

Теглят майни,чупят пръсти,
града отново се задръсти.
Коли,тролеи,светофари,...
BMW-то- на където свари
тръгва с клаксони надути,
а вътре гледаш?!-Лилипути!

Това какво е?- Нация?!
Н`яква нова генерация?!
Тъпчем с крак паметници вечни...
Нека поне малко бъдем човечни!

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Жива

Глава навеждам и тихичко се моля,
да страдам тъй и аз,проклета!
Съдбата мащеха да стане моя!
Да бъда пак обсебена,и пак обзета!
И моя храм с кръвта си да напълня,
в гроб да скоча,да ме удари мълния!
Да бъда в рани,в скръб да газя!
Смъртта в душата ми да лази!
Нищо,че утре няма да ме има,
само да усещам днес,че боли ме,
че съм ЖИВА!...

-------------------------------------------------------------------------------------------------




Устрем

Две птици летят над морето,
два облака бели,
две детски мечти.
Те бързат,те нямат предели,
дори буря до тях да трещи.


Два свята в едно устремени,
два огъня стават пожар!
От бързане светят червени!
Превръщат се после във жар.

Две птици летят над полето,
два облака сиви,
две стари мечти.
Те сливат се с мрака,където
жарта със тях ще заспи.


-------------------------------------------------------------------------------------------------




Детски очи

Детски очи,
зелени поля,
горещи длани
прегръщат пръстта...
Весело тичат боси крака
върху зелена мека трева.
Една чиста детска душа
ще убие злото в света!...
Черен дим...
пуста земя,
кървава струя
прераства в река!...
Тъжни очи
проронват сълза...,
заглъхва в тълпата смеха.
Тишина...
Умира една чиста душа.
Уби я злото в света.

-------------------------------------------------------------------------------------------------


В

Вечерния воал втича се
върху ветро духащия връх...
Вдишвам водосток вековен
взряна вдън вселена.
Въздихание...
Във времето вглъбена,
вслушвам се втренчено...
Вятъра вкопава ме.
Виждам въображаем свят
внедрен във вечност.
Вледен въздух и вода...
Високо вихрушка въргаля...
Във вярата вися.
Въображаемо викам.
Вкочанена встъпвам...
Вслушана вдишвам
вживяващи вълни!
Вливат ме във виното.
Възраждам се!
Волно водена
вдъхвам се във валс.
Въртоглаво вдивявам!
Вдетинявам се!...
Влагам вокално вълнение.
Във вихъра вплетена
виря се.
Всичко в мен вилнее!
Впивам вино "Вярност",
вкопчена във Вас,г-н Време.
-------------------------------------------------------------------------------------------------



 Влюбен

Нощта е нежна,
улицата - снежна.
Като любовта е...
Лицето ти сияе.
Светът е розов,
звучи във проза.
Много сантимент
във всеки комплимент.
Очите ти изгарят,
чувстваш се замаян...
Не усещаш студ?!
Мислят те за луд!
Не идва съня,
не свършва нощта.
Времето спи,
но ти не-уви!
Мислиш хаотично,
за теб е нетипично.
Спи ти се ужасно,
но чувстваш се прекрасно!


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Шизофренично

Тази нощ ме споходи неистово желание да пиша.Да,да пиша,а не да говоря...Говоренето изморява повече.Самия факт,че чуваш гласа си те разсейва понякога.Мислиш си дали звучи убедително...дали не е прекалено и пресилено. А понякога просто трудно намираш подходящите думи и запецваш.И тогава язък за правилното звучене на гласа ти и подходящото темпо на изливане .Та писането си е друго.Мисълта тече по-плавно,не се налага да надуваш главата на никого,дори и своята собствена .Ето с такива аргументи ме изрита Аз-а с крак директно тук и сега!И преди да успея да протестирам, обяснявайки че е нужно да има какво да кажа и ми трябва време да подготвя "речта",се озовах на тази малка сцена.
Изглежда уютно тук...Картини,фотографии,семейни албумчета,стихове...Докато се усетя осветлението се насочи към мен.Баси!Беше ми добре да си наблюдавам инкогнито в публиката и от време на време да се провиквам от първия ред с някой майтап.Лесно се хили човек,когато е на чужд гръб.А ,на ти тебе,ся!Хили се, де!...
Очите ми се осветиха от прожектора така ,че и да имаше какво да кажа,пак нямаше да го отприщя.Голям праз.И без това не съм репетирала.16 зрители!Виждат ми се с доста нули отзад.От шибания прожектор е!...
Започвам да прикашлям опитвайки се да измисля нещо. Не ми се получава...Мале, треперя при мисълта,че всички ще се разотидат!Толкова кефско ми беше да знам,че не съм сама и залата ми не е пуста!Оглеждам се настрани...Зад кулисите Аз-а ми шушука:"Аре,нали искаше сцена!" Смее ми се отстрани.Шизофреничното ми Аз...Онова шизофренично Аз!Само да ми падне като изляза!...Опитвам се да се съсредоточа...Стана толкова тихо,че чувам скърцащата обувка на мъж от първия ред,който вече нервно клати единия си крак.Някой чопли семки...Ще мета до късно тая вечер...Ще си изпусна сериала...
-Мамка му!-изкрещях на глас.
Ау,ужас,изпуснах се!Оня нервак спря да скърца.И със слънчогледа се приключи.Дори лапето на втория ред спря да шава като ...
И ся?!Хората очакват представление,а аз какво?!Дърта псувня!Която уж на себе си трябваше да я кажа,а ...Започвам да заеквам,опитвайки се да замажа положението и да измисля разумно извинение на публиката.Не успявам ...Толкова мисли в главата ми и...нищо!Нищо не мога да изрека!Ако в началото изпитвах неистово желание да кажа нещо,то сега просто ще се пръсна от него!Тъпо...Секундите вървят,аз мълча...Публиката започва да се разотива.
-Не си тръгвайте!...По дяволите не си тръгвайте!...Толкова исках да ви е забавно!Спестявах за малката си сцена.Исках да ви е уютно.Добре де, ще ви върна парите за билетите!Никъде не се плащат пари ,за да те напсуват!..И то след дълго губене на време...
Разотиват се...Останаха само двама влюбени,които се целуват...Явно не са обърнали внимание на "интересната" постановка тази вечер. Не им пука,нито за представлението,нито за времето,нито за билетите.Седят в най-тъмния ъгъл и се гледат мълчаливо.Хилят се глуповато като луди...Не откъсват погледи...Преметох семките.(Баси ,яка плювачка е паднала!)...Изгасих прожекторите.Стана приятно със слабото странично осветление.Гледам ги как се радват на миговете заедно и сърце не ми дава да ги прекъсна,за да им кажа,че затварям.Сядам на едно странично стълбище в тъмното.Сгушвам се.Хладно е тук.На тях май не им е хладно като гледам...Замислих се...Няма по-хубаво представление за мен от това тук и сега.


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Капка

Как искам да се слея със росата,
с малките кристали на дъжда,
с нежността си галейки листата
силно да прегърна есента.


Ще полетя с топлия вятър надолу,
ще виждам всички села и поля.
Ще се рея и пея с птички в простора!
Ще видя и родната моя земя...


Ще зърна и свидната бащина къща.
Там ще е моята майка добра...
Отново сълзите си тя ще преглъща,
сгъвайки моите дрехи сама.


О,мамо!Мамо!-със все сили ще викам,
но аз ще съм само капка една...
Ще чува как с другите капки се удрям
във студените и мокри стъкла...


Ще гледа как бавно се стичам надолу,
няма да знае,че аз съм това.
С очите големи сълза ще отрони...
Ах ,мила сестричке!Ти ме позна!...


Тя нежно със мен ще се стича гореща.
Аз по стъклото,тя по лицето...
Каква ще е чудна нашата среща!
Сестри по съдба,сестри във сърцето!


Тъй ще се стопля от чувство познато,
че без сили ще падна в дъжда
и плъзгайки се леко по тревата
тихо ще потъна във пръстта.


-------------------------------------------------------------------------------------------------



Сън

Момичета мои,
мои малки момичета!
В съня ми с коси разпилени
весело с вятъра тичате
боси в тревите зелени.
В тревите зелени,боси
мои момичета,
малки момичета мои,
весело с вятъра тичате.


Кокичета мои,
мои бели кокичета!
В снега като бисери пръснати,
чисти и нежни,обичащи.
Кой в съня ми откъсна ви?!
В съня ми откъсна ви -Кой?
Мои кокичета,
бели кокичета мои!
Чисти и нежни,обичащи!

-------------------------------------------------------------------------------------------------



Мираж

В мрака сгушена
отмервам с мигли
тихото безвремие...
Притаила дъх
очаквам неочаквано,
несбъднато ожидам.
Световъртеж самотен...
Бродят сънища
в безсънното пространство
на моята вглъбеност.
На талази сбъркани
безгласни привидения
човъркат ме...
Бучи ехото на тракалата,
отмерващи минутите.
Оная в мене тропа,
надвиквайки се с грохота
на сивотата.
Клепачите залепват
уморени да отмерват
в очакване на невидяното.
Прекалително очакване...
С мрака сгушена ...негушната
нощта целувам ...нецелуната.

Треперещ глад ме буди...
За живината
стърже мойта безтегловност.
Пия жадно капки младост.
Ония дето кътах ги за утре...
В камарата от мигове тършувам .
Дали намерих ненамерено,
невидяното видях ли?
Да очаквам неочаквано
и несбъднатото да ожидам ли?!
Няма ги!!!Крал е някой от камарата!
Изверг долен!!!
Взел е мойто невидяно!
Намерил мойто ненамерено!
Сбъднал моето несбъднато!
Безделнеща глупачка!
А ти защо не краде?!
Чакай си безгласно!
Компания прави
на чарка струпан дето гние
и в нищото изрива се!...

Кради, глупачко!

Граби и взимай с пазви пълни
тайни съкровени от ония слепи
дето глозгат,тъпчат,
газейки трещят и гледат тъпо!
Граби без свян и гузна съвест
от камари людски
на безбожно разпилени нивожънещи
дет нехаят за зрънцата липсващи,
жизненовъзбуждащи .


Вземи невзетото!
Виж невидяното!
Намери ненамереното!
НЕ очаквай неочакваното!


***

О,мило мое невидяно!
Жадувам пресрещане на погледи...
Намирам твоето намиране...
Виждам твойто виждане...


Близо си...
Усещам...
Допира ти дъхоспира.
Лудостта
адски живодишаща ме прави!...


Остани ...ромоля си шепотно...
Заедно да трупаме
бали наши мигове...
Вкопчени на топка
да се търкаляме ,
да  лазим.
Ще блеем пеещи,
ще пеем блеещи...
А ехото ще ни приглася.


-------------------------------------------------------------------------------------------------